България – страната на автоидиотите
Бойко Вътев

КАТ отбеляза регистрацията на 800 хилядния софийски джигит с издаването на юбилейната табелка СА (Софийски автоидиот). Окончателното фиксиране на правилата за саморегулиращо се движение вече е факт. Сега остава да се премахне излишната вертикална и хоризонтална маркировка за да могат СА да развият въображението си в преодоляването на различни статични и динамични препяствия в лицето на стълбове и кофи за смет, които не се оглеждат като пресичат както и други СА, които носят прозвището "баси шофьора". СА обаче си е повече от идентификация – "ябе, я го ский тоа селянин (РК, КН, ВР, бел. ред.)", диагноза – "леле майко, на к`ви им дават книжки", сексизъм – "аре бе, како тръгни от 1ва, не от 5та" или чиста простотоия – "ше ти е/а майката, бе нещастник"; това е манталитет граден откакто първото ППС с двигател с вътрешно горене по-известно впоследствие като МПС е стъпило на Софийските (тогава) коларски пътища.

Именно тогава покълват корените на войната между пешеходците и СА, която е по-скоро геноцид имайки предвид, че досега няма загинал шофьор сгазен от пешеходец. Основен момент в развитието на този манталитет бе комунистическият режим, който позволяваше на много малка част от населението на България да се превръщат в суперхора управлявайки закупеното с много връзки руско МПС. Няма човек живял по онова време, който да не си спомня екзалтираните овации скриващи завистта, когато някой паркира чисто нова Лада 5ица пред блока или вилата. Или пък оказана чест да се повозиш след като естествено си свалил обувките и си сменил чорапите. След като дойде демокрацията броят МПСта нарасна неколкократно и в момента се пада минимум по едно на семейство. За съжаление революцията не промени статуквото и притежателите на коли продължават да мислят за пешеходците като за негоден за ядене дивеч.

Драги водачи на МПС с рег. номер С ХХХХ ХХ и СА ХХХХ ХХ, книжката ви дава привилегия, а не право. Когато едно общество ви предостави привилегия тя очаква да изпълнявате определени задължения. Ако този обществен договор не ви задоволява, пустините Сахара и Гоби са на ваше разположение. Разбирам, че за 15 години още не можете да се нарадвате на вашите новозакупени скъпи и не чак толкова скъпи брички, но ходенето пеша също си има своите предимства като например липса на извънгабаритни задни части. Също така клаксонът не случайно е забранен за използване в "населени места" защото те (населените места) не са населени само с хора скрити в грозни МеПеСета ами и от пешеходци, които чуват доста по-ясно и силно. Пешеходците също така по Правилника за Движение по Пътищата, сигурен съм, че тук доста хора ще се изненадат за съществуването на такова нещо, се водят "незащитен участник в движението". т.е., ако бъде ударен макар и леко има голяма вероятност да няма нужда да се вика линейка. В този смисъл тротоарите имат приспособления наречение бордюри, които са направени да разделят пътното платно от пешеходната зона с идеята СА да не паркират така, че пешеходците да бъдат принудени да вървят по пътното платно където други СА са принудени да ги газят.

Светлинно сигналната техника поставена на кръстовищата няма за цел да допълва естетически градоустройствения план на Столинчна Голяма Община независимо дали е 11 часа вечерта или един по обяд. Тук е мястото да се допълни, че стоп линиите, там където ги има, носят това прозвище тъй като имат благородната цел да отбелязват къде трябва да се спре докато се чака зелен сигнал от светофара. Пешеходните пътеки нямат такава функция. Повтарям: нямат такава функция. Те са продължение на тротоара, а не пограничната зона на Бейрут където шофьорите нагъват асфалта два метра преди да стъпят отгоре и ръкомахат викайки: "аре минавай, бе бастун".

Изпитвам нужда да поздравя и водачите, които в големите задръствания остават по средата на кръстовището и по този начин поради липсата на каквото и да е мозъчно напрежение възпрепятстват преминаването на колите и хората, които имат зелена светлина и по злощастно стечение на обстоятелствата са се озовали именно там, а не в Мъртво Море на Луната да речем.

Функциите на КАТ освен да печатат юбилейни табелки и да регистрират нови СА се допълват единствено със събирането на автостъклата след поредното тежко столично "пътнотранспортнопроизшествие". Критериите, по които един пешеходец се превръща в шофьор освен очевидното да бъде насъскван срещу другите пешеходци, са крайно неясни. Неясно остава защо когато пътен полицай поеме регулацията на голямо кръстовище преминаването оттам се превръща в национален проблем. Контролирането на скоростта и съблюдаването за спазване на елементарни правила от патрулките е ужасно неефективно. Докато се напише акт на един нарушител, други десет правят аналогичното, ако не и по тежко нарушение.

Следва да отбележим и специфичните акустични характеристики на празните глави носещи се на раменете на пешеходците, които приличат на пияни самураи лавирайки между колите на Цариградско шосе. Сякаш подлезите принадлежат към първобитно общинния строй, който отдавна е забравен. Безподобната практика да си мислиш, че колата пред която си изскочил изчезва щом погледнеш в другата посока винаги ме е карала да се чувствам като фоторепортер на Нешънъл Джиографик изследващ безусловните рефлекси при млекопитаещите. Бързайки за всевъзможни "спешни" ангажименти като например качването в автобус 204 посока Дружба 1 плюс 1, Негово Величество ПешеходецЪТ прави еквилибристики, от които даже акробатите в Московският Държавен Цирк се изчервяват.

Но всъщност, хората не ползват градски транспорт. Той е бавен. Да, бавен защото е тежък трафика, а трафикът е тежък защото хората не ползват градски транспорт.

В крайна сметка става въпрос за ефективно придвижване, а не как да си паркирам грозното си Порше Кайен върху първата масичка в кафето до МакДоналдс на Витошка и гордо да сложа визитката си "инвалид 3та степен" на челното стъкло.

И примерът възпитава, както се възпита СМС поколението, че бигбрадър и Слави са нов апогей на цивилизацията...

Споменах ли маршрутки?